Квантова теория
През 1879 г. австрийският физик Йозеф Стефан показал, че общото излъчване от едно тяло зависи само от неговата температура и че при идеални условия излъчването е правопропорционално на четвъртата степен на абсолютната температура.
През 1887 г. германският физик Хайнрих Херц открил явлението фотоефект, което се състои в отделянето на електрони от повърхността на дадено вещество при облъчването му със светлина.
През 1893 г. немският физик Вилхелм Вин създал теория за разпределението на енергията на излъчване от черно тяло.
 |
 |
| Йозеф Стефан — австрийски физик и математик. Снимки: Уикипедия |
Вилхелм Вин - немски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1911 година. |
Оказало се че електромагнитната теория за светлината не могла да обясни топлинното излъчване, закономерностите на фотоефекта, съществуването на линии в атомните спектри и т.н.
Възникналите затруднения били преодолени през 1900 г. с хипотезата на немския физик М. Планк, според която излъчването на електромагнитни вълни от веществата не става непрекъснато, а на определени части (порции), които били наречени кванти. Тези кванти се проявяват като частици с определена енергия.
През 1905 г. Алберт Айнщайн успял да обясня законите на явлението фотоелектричен ефект (фотоефект), като допуснал, че светлината не само се излъчва, но се поглъща и разпространява също във вид на поток от светлинни кванти, които той нарекъл фотони. Тази теорията била наречена квантова теория за светлината.
Така в началото на ХХв. науката достигна до извода, че светлината е сложен обект и има двойствен характер. Тя не може да се разглежда нито само като вълни, нито само като частици. Светлината представлява единство на противоположни видове движения: от една страна, движение на частици (кванти), а от друга−движение на вълни с електромагнитна природа. В определени явления се проявяват нейните вълнови свойства, а в други − квантовите ѝ свойства. Тази двойствена същност на светлината се нарича корпускулярно-вълнов дуализъм.
През 1905 г. Алберт Айнщайн успял да обясня законите на явлението фотоелектричен ефект (фотоефект), като допуснал, че светлината не само се излъчва, но се поглъща и разпространява също във вид на поток от светлинни кванти, които той нарекъл фотони. Тази теорията била наречена квантова теория за светлината.
Така в началото на ХХв. науката достигна до извода, че светлината е сложен обект и има двойствен характер. Тя не може да се разглежда нито само като вълни, нито само като частици. Светлината представлява единство на противоположни видове движения: от една страна, движение на частици (кванти), а от друга−движение на вълни с електромагнитна природа. В определени явления се проявяват нейните вълнови свойства, а в други − квантовите ѝ свойства. Тази двойствена същност на светлината се нарича корпускулярно-вълнов дуализъм.
